На края на морето
Някъде на края на морето,
в неразривна целувка където
любовно се сливат с небето
и изгреви розови ражда денят,
залези в клада от страсти горят,
звездите се къпят нереално разголени,
а луна-нестинарка танцува в екстаз
върху жарките водни отблясъци,
вълни в надпревара търсят брега,
и разбиват безжално страстта си в скала,
неизменно в очакване, в студ и зной
в бури гибелни и безмълвен покой,
пази тя приковани на вечност обречени
две сърца: да се търсят деня и нощя:
той отплавал, изгубен в безкрая,
а тя вовеки го чака и още маха с ръка...
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
В един друг живот, в едно друго време,
на края на света, на прага на морето,
дворци от пясък строеше си детето
и вярваше, че вечни ще са те... ...
Comments
-
генек (Георги Коновски) - благодаря, полковник!
-
Класическа мисъл, форма, звук...
-
ВалентинВасилев (Гедеон) -
Аз там съм още, на скалата,
където вплетохме сърцата,
и чакам те, а ти ела -
да досънуваме съня! -
За сега само хлопам... дограмата...
-
ВалентинВасилев (Гедеон) - само не изричай "Сезам, отвори се!", че знае ли се туй съкровище...
-
Даа, жалко, че не сме колажистки, такива колажи щяхме да натворим, че шапки по главите няма да останат, дори и на тия, дето не носят шапки :р
-
щураче (Дарина Иванова) - русалка на челна стойка маха с опашка
ама щура идея даваш за колаж! 😅 -
Не знам колко ще и издържи ръката, но като отмалее, ще започне да маха с опашка От нямане на избор :р
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
