На края на морето
Някъде на края на морето,
в неразривна целувка където
любовно се сливат с небето
и изгреви розови ражда денят,
залези в клада от страсти горят,
звездите се къпят нереално разголени,
а луна-нестинарка танцува в екстаз
върху жарките водни отблясъци,
вълни в надпревара търсят брега,
и разбиват безжално страстта си в скала,
неизменно в очакване, в студ и зной
в бури гибелни и безмълвен покой,
пази тя приковани на вечност обречени
две сърца: да се търсят деня и нощя:
той отплавал, изгубен в безкрая,
а тя вовеки го чака и още маха с ръка...
© П Антонова All rights reserved.
