2 jun 2011, 20:56

На края на света

1.4K 0 2

Заведи ме там, където никой не отива.

Заведи ме там, където светът сякаш се свива.

Заведи мe там, далеч от всички ще остана

и ще се опитам да затворя старата си рана.

 

Нека идем двама, нека тръгваме сега сами,

за да кажем, че сме ходили и на края на света дори.

Нека време повече не губим и да се приготвяме за път.

Може би ще се завърнем някога в родния ни кът.

 

Чувал съм, че ходили са там преди двамина,

минал ден, минал месец, минала година.

Та разправят, че съдбите им тогаз се преобърнали,

но не знае никой дали въобще някога се върнали.

 

Е, готова ли си да поемеш този път във този ден,

но помни, че миналото тук остава, там ще имаш само мен.

А ако не видим нищо и не се завърнем нявга двама,

то за всеки ще е ясно, че такова място всъщност няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аксел Роуз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....