2 июн. 2011 г., 20:56

На края на света

1.4K 0 2

Заведи ме там, където никой не отива.

Заведи ме там, където светът сякаш се свива.

Заведи мe там, далеч от всички ще остана

и ще се опитам да затворя старата си рана.

 

Нека идем двама, нека тръгваме сега сами,

за да кажем, че сме ходили и на края на света дори.

Нека време повече не губим и да се приготвяме за път.

Може би ще се завърнем някога в родния ни кът.

 

Чувал съм, че ходили са там преди двамина,

минал ден, минал месец, минала година.

Та разправят, че съдбите им тогаз се преобърнали,

но не знае никой дали въобще някога се върнали.

 

Е, готова ли си да поемеш този път във този ден,

но помни, че миналото тук остава, там ще имаш само мен.

А ако не видим нищо и не се завърнем нявга двама,

то за всеки ще е ясно, че такова място всъщност няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аксел Роуз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...