Jun 2, 2011, 8:56 PM

На края на света

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Заведи ме там, където никой не отива.

Заведи ме там, където светът сякаш се свива.

Заведи мe там, далеч от всички ще остана

и ще се опитам да затворя старата си рана.

 

Нека идем двама, нека тръгваме сега сами,

за да кажем, че сме ходили и на края на света дори.

Нека време повече не губим и да се приготвяме за път.

Може би ще се завърнем някога в родния ни кът.

 

Чувал съм, че ходили са там преди двамина,

минал ден, минал месец, минала година.

Та разправят, че съдбите им тогаз се преобърнали,

но не знае никой дали въобще някога се върнали.

 

Е, готова ли си да поемеш този път във този ден,

но помни, че миналото тук остава, там ще имаш само мен.

А ако не видим нищо и не се завърнем нявга двама,

то за всеки ще е ясно, че такова място всъщност няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аксел Роуз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....