Заведи ме там, където никой не отива.

Заведи ме там, където светът сякаш се свива.

Заведи мe там, далеч от всички ще остана

и ще се опитам да затворя старата си рана.

Нека идем двама, нека тръгваме сега сами,

за да кажем, че сме ходили и на края на света дори.

Нека време повече не губим и да се приготвяме за път.

Може би ще се завърнем някога в родния ни кът.

Чувал съм, че ходили са там преди двамина,

минал ден, минал месец, минала година.

Та разправят, че съдбите им тогаз се преобърнали,

но не знае никой дали въобще някога се върнали.

Е, готова ли си да поемеш този път във този ден,

но помни, че миналото тук остава, там ще имаш само мен.

А ако не видим нищо и не се завърнем нявга двама,

то за всеки ще е ясно, че такова място всъщност няма.