23 nov 2020, 16:35  

На късмета не станах съпруга 

  Poesía » Filosófica
1148 10 34
Аз отдавна престанах да искам.
Беше време, когато болеше.
Не петаче, в юмручето стисках
своя смях, който звънко летеше,
щом го пуснех на воля... Но днеска
той е своя комична гротеска.
Вече знам, че да искаш от други,
трябва сам да си дал. И защото
на късмета не станах съпруга
и пресявах през чувства брашното,
днес замесвам със сълзи погача -
аз, която не знаех да плача. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??