19 jul 2017, 0:19

На Левски

  Poesía
418 2 6

Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.

Дарен си с магия, която лети.
Крилата и́ стигат небето.
Въздига се рев на бунтовни души.
От смелост се пръска сърцето.

Василе, безсилен за нашето днес,
навярно ни гледаш отгоре.
Животът е мъка. Апостоле, слез!
Да видиш живота те моля!

Звездите се бият! Гърдите мълчат...
Празнуват деня ти, Василе...
История помни! Сълзите текат
край твоето вечно бесило...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каквото и да се напише за великата личност на Апостола, все ще има хубав вид. Днес бях в Бургас по работа и имах възможността да се отбия до книжарница на Хеликон, която беше препълнена с народ. Надеждата не е изгубена. Малки деца молят родителите си за книги - това ме трогна. Населението не е глупаво. Жаждата за знание, информираността - тях ги има. Но със знанието идват и страховете, а именно те понякога са най- големите ни пречки.
  • Страхотно си се справил, Митко! А ти си дарен с талант, който трябва да развиваш!
  • Положението в България днес е просто трагично! Много мъчно и болно ми става, осъзнам ли, че място за мен в родната ми държава няма. Това е системата днес – един отпор на инакомислещите хора, които копнеят за добро бъдеще. За хората, които искат развитие. Разбирам връстниците си защо напускат родината. Всеки вече гледа себе си. Води се същинска война за съхранение на таланти, които да се развият. Но това тук не може да се случи.
  • Хубаво написано. Не мисля, че Левски трябва да слезе и да ни поведе. Той неговото го е направил. Ние нашето не сме. Той е един от малкото все още не оплюти икони. Ако слезе, ще му смъкнем ореола. Днес ние не го заслужаваме!
  • Благодаря! Чудесен ден!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...