19.07.2017 г., 0:19

На Левски

417 2 6

Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.

Дарен си с магия, която лети.
Крилата и́ стигат небето.
Въздига се рев на бунтовни души.
От смелост се пръска сърцето.

Василе, безсилен за нашето днес,
навярно ни гледаш отгоре.
Животът е мъка. Апостоле, слез!
Да видиш живота те моля!

Звездите се бият! Гърдите мълчат...
Празнуват деня ти, Василе...
История помни! Сълзите текат
край твоето вечно бесило...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каквото и да се напише за великата личност на Апостола, все ще има хубав вид. Днес бях в Бургас по работа и имах възможността да се отбия до книжарница на Хеликон, която беше препълнена с народ. Надеждата не е изгубена. Малки деца молят родителите си за книги - това ме трогна. Населението не е глупаво. Жаждата за знание, информираността - тях ги има. Но със знанието идват и страховете, а именно те понякога са най- големите ни пречки.
  • Страхотно си се справил, Митко! А ти си дарен с талант, който трябва да развиваш!
  • Положението в България днес е просто трагично! Много мъчно и болно ми става, осъзнам ли, че място за мен в родната ми държава няма. Това е системата днес – един отпор на инакомислещите хора, които копнеят за добро бъдеще. За хората, които искат развитие. Разбирам връстниците си защо напускат родината. Всеки вече гледа себе си. Води се същинска война за съхранение на таланти, които да се развият. Но това тук не може да се случи.
  • Хубаво написано. Не мисля, че Левски трябва да слезе и да ни поведе. Той неговото го е направил. Ние нашето не сме. Той е един от малкото все още не оплюти икони. Ако слезе, ще му смъкнем ореола. Днес ние не го заслужаваме!
  • Благодаря! Чудесен ден!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...