Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.
Дарен си с магия, която лети.
Крилата и́ стигат небето.
Въздига се рев на бунтовни души.
От смелост се пръска сърцето.
Василе, безсилен за нашето днес,
навярно ни гледаш отгоре.
Животът е мъка. Апостоле, слез!
Да видиш живота те моля!
Звездите се бият! Гърдите мълчат...
Празнуват деня ти, Василе...
История помни! Сълзите текат
край твоето вечно бесило...
© Димитър Драганов Все права защищены