Jul 19, 2017, 12:19 AM

На Левски

  Poetry
419 2 6

Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.

Дарен си с магия, която лети.
Крилата и́ стигат небето.
Въздига се рев на бунтовни души.
От смелост се пръска сърцето.

Василе, безсилен за нашето днес,
навярно ни гледаш отгоре.
Животът е мъка. Апостоле, слез!
Да видиш живота те моля!

Звездите се бият! Гърдите мълчат...
Празнуват деня ти, Василе...
История помни! Сълзите текат
край твоето вечно бесило...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каквото и да се напише за великата личност на Апостола, все ще има хубав вид. Днес бях в Бургас по работа и имах възможността да се отбия до книжарница на Хеликон, която беше препълнена с народ. Надеждата не е изгубена. Малки деца молят родителите си за книги - това ме трогна. Населението не е глупаво. Жаждата за знание, информираността - тях ги има. Но със знанието идват и страховете, а именно те понякога са най- големите ни пречки.
  • Страхотно си се справил, Митко! А ти си дарен с талант, който трябва да развиваш!
  • Положението в България днес е просто трагично! Много мъчно и болно ми става, осъзнам ли, че място за мен в родната ми държава няма. Това е системата днес – един отпор на инакомислещите хора, които копнеят за добро бъдеще. За хората, които искат развитие. Разбирам връстниците си защо напускат родината. Всеки вече гледа себе си. Води се същинска война за съхранение на таланти, които да се развият. Но това тук не може да се случи.
  • Хубаво написано. Не мисля, че Левски трябва да слезе и да ни поведе. Той неговото го е направил. Ние нашето не сме. Той е един от малкото все още не оплюти икони. Ако слезе, ще му смъкнем ореола. Днес ние не го заслужаваме!
  • Благодаря! Чудесен ден!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...