ИнаКалина
523 11428
12 oct 2020, 20:59

На Лора 

  Poesía
462 10 13

Тъй както си дошъл без нищо – гол,

такъв и втора дата те намира.

Прокиснал е вкусът на хляб и сол

от ви́но. Вятърът е топла диря.

 

От дирята откраднах щипка прах

и мога да ти нарисувам залез,

но тръгна много рано, не разбрах,

след свещите какво да си запаля.

 

Разпорих за платното от хастар

на ежедневно кърпени мотиви.

Дъгата е отсреща – стар кантар.

Отивам... да измери сноп моливи.

 

Избрах око, ухо... от Пикасо,

на синьо като свелината в рая.

От дама пика, поп, вале, асо,

деветката оставям за накрая.

 

Ти идваш и си тръгваш ей така –

в играта на изкуството, животе,

а всичко е в последната ръка

на вятъра – писачът на белота.

 

Сбогом, Лора.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Георги и Дочка!
  • ....
  • Всеки ден се разделяме с малко от себе си, с приятели, с познати, с непознати, а въпросите винаги са повече от отговорите. Стихът си дойде за нея, затова носи нейното име. Публикувах го с разрешение на близките й. Благодаря ви, че го прочетохте и изразихте съчувствие! Не е лесно да се четат такива посвещения, но в крайна сметка думите са всичко, което идва след мълчанието.
  • Живот, като игра на белот - някой е пас, друг е всичко коз, а накрая всички са капо!
  • Прегръщам те, мълчаливо...
  • 🙏!!!
  • Живот, като пламък на свещичка...
    Прекрасно посвещение, заключено във времето! 💖
  • Тъга и топлина....
  • Поздравления!
  • След свещите запалваме кандилцето в душата и пазим любимия образ. Смелост!
  • !!! ❤️
  • ... без думи...
  • Красе..
Propuestas
: ??:??