На Лора
Тъй както си дошъл без нищо – гол,
такъв и втора дата те намира.
Прокиснал е вкусът на хляб и сол
от ви́но. Вятърът е топла диря.
От дирята откраднах щипка прах
и мога да ти нарисувам залез,
но тръгна много рано, не разбрах,
след свещите какво да си запаля.
Разпорих за платното от хастар
на ежедневно кърпени мотиви.
Дъгата е отсреща – стар кантар.
Отивам... да измери сноп моливи.
Избрах око, ухо... от Пикасо,
на синьо като свелината в рая.
От дама пика, поп, вале, асо,
деветката оставям за накрая.
Ти идваш и си тръгваш ей така –
в играта на изкуството, животе,
а всичко е в последната ръка
на вятъра – писачът на белота.
Сбогом, Лора.
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Георги и Дочка!
-
.... -
Всеки ден се разделяме с малко от себе си, с приятели, с познати, с непознати, а въпросите винаги са повече от отговорите. Стихът си дойде за нея, затова носи нейното име. Публикувах го с разрешение на близките й. Благодаря ви, че го прочетохте и изразихте съчувствие! Не е лесно да се четат такива посвещения, но в крайна сметка думите са всичко, което идва след мълчанието.
-
Живот, като игра на белот - някой е пас, друг е всичко коз, а накрая всички са капо!
-
Прегръщам те, мълчаливо...
-
🙏!!!
-
Живот, като пламък на свещичка...
Прекрасно посвещение, заключено във времето! 💖 -
Тъга и топлина....
-
Поздравления!
-
След свещите запалваме кандилцето в душата и пазим любимия образ. Смелост!
-
!!! ❤️
-
... без думи...
-
Красе..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
