На Лора
Тъй както си дошъл без нищо – гол,
такъв и втора дата те намира.
Прокиснал е вкусът на хляб и сол
от ви́но. Вятърът е топла диря.
От дирята откраднах щипка прах
и мога да ти нарисувам залез,
но тръгна много рано, не разбрах,
след свещите какво да си запаля.
Разпорих за платното от хастар
на ежедневно кърпени мотиви.
Дъгата е отсреща – стар кантар.
Отивам... да измери сноп моливи.
Избрах око, ухо... от Пикасо,
на синьо като свелината в рая.
От дама пика, поп, вале, асо,
деветката оставям за накрая.
Ти идваш и си тръгваш ей така –
в играта на изкуството, животе,
а всичко е в последната ръка
на вятъра – писачът на белота.
Сбогом, Лора.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
....
