16 jun 2013, 9:57

На Лов за България

  Poesía » Civil
568 1 1

Държавата прилича на оглозган скелет,

облечен в модни дрехи,

гримиран, вчесан и напарфюмиран.

Напудрен, нагласен, оглозган скелет.

 

Около него глутница хиени и чакали

облизват се и обикалят в кръг.

Зловещ етюд на зъл художник

като че ли е сътворен.

 

Но той е действие – сценарий,

добре замислен, подреден.

И музика си има –

на фона му звучат послания

за преход и за мир.

А хищникът облизва се, не чака.

Нетърпелив подготвя следващия пир!

 

гр. София, 12-17.03.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щом е скелет трябва пируващите да са мършояди... Дали вместо да си поделят голите кости няма да почнат да се ядат вече един друг, та скелетът да възкръсне. Чудеса стават не само по Великден.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...