evchet0 (Евдокия Иванова) evchet0 (Евдокия Иванова)
2 142
19 feb 2010, 11:43

На майка ми

  Poesía
1.3K 0 5

Все те търсех, очаквах, жадувах,
все си мислех, че чудо ще стане,
все те молех и все те бленувах,
но не се върна ти при мен, мамо.

Все пронизваше вътре във мене
пропаст, зейнала някъде вляво,
все ми липсваше, нещо отне ми
и без теб не се чувствах аз цяла.

Знам, че имам си ангел хранител,
знам, не можем смъртта да прогоним,
но дълбоко във нашта обител
сълзи кървави, страдайки, роним.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0