Все те търсех, очаквах, жадувах,
все си мислех, че чудо ще стане,
все те молех и все те бленувах,
но не се върна ти при мен, мамо.
Все пронизваше вътре във мене
пропаст, зейнала някъде вляво,
все ми липсваше, нещо отне ми
и без теб не се чувствах аз цяла.
Знам, че имам си ангел хранител,
знам, не можем смъртта да прогоним,
но дълбоко във нашта обител
сълзи кървави, страдайки, роним.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
