Дълга изпълни ти -
роди деца,
Бог ти ги дари.
Усмихваше лица,
нас, сърцата озари.
Запази ти душата -
обич свята,
дивна, непозната,
прокара в мрака
и разпръсна по Земята.
Урок последен,
очи затвори.
С глава наведен,
синът говори,
а сълза се бавно рони:
"Ще се рееш в небесни синини,
не ще милуваш детските очи,
ще пребъдеш в божествените дни,
ще живееш в нас, сами!"
В памет на майка ми.
© Дух Todos los derechos reservados