На майка ми

Дълга изпълни ти -

роди деца, 

Бог ти ги дари.

Усмихваше лица,

нас, сърцата озари.

Запази ти душата -

обич свята,

дивна, непозната,

прокара в мрака

и разпръсна по Земята.

Урок последен,

очи затвори.

С глава наведен,

синът говори,

а сълза се бавно рони:

"Ще се рееш в небесни синини,

не ще милуваш детските очи,

ще пребъдеш в божествените дни,

ще живееш в нас, сами!"

В памет на майка ми.