18 нояб. 2009 г., 00:43

На майка ми

709 0 0

Дълга изпълни ти -

роди деца, 

Бог ти ги дари.

Усмихваше лица,

нас, сърцата озари.

Запази ти душата -

обич свята,

дивна, непозната,

прокара в мрака

и разпръсна по Земята.

Урок последен,

очи затвори.

С глава наведен,

синът говори,

а сълза се бавно рони:

"Ще се рееш в небесни синини,

не ще милуваш детските очи,

ще пребъдеш в божествените дни,

ще живееш в нас, сами!"



В памет на майка ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...