5 nov 2020, 21:10

На майка ми

  Poesía » Otra
658 1 0


Аз знам, внезапно ти ще дойдеш
във съня ми
ще ме погалиш и ще знам 
това си ти
душата ще напусне тялото
не ме е страх да тръгна с теб
защото ти държиш ръката ми,

(не давай да отпадна)

по пътя ще се срещнем
с всички спомени
дъждът вали ще скрие той сълзите ми
ти само дръж ръката ми,

(не давай да отпадна)
води ме надалеч където е домът ми
където ще ме чакат
онези всичките които аз загубих
и само дръж ръката ми, 

не ме е страх, аз знам
това си ти, 
(не давай да отпадна)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...