5 нояб. 2020 г., 21:10

На майка ми

653 1 0


Аз знам, внезапно ти ще дойдеш
във съня ми
ще ме погалиш и ще знам 
това си ти
душата ще напусне тялото
не ме е страх да тръгна с теб
защото ти държиш ръката ми,

(не давай да отпадна)

по пътя ще се срещнем
с всички спомени
дъждът вали ще скрие той сълзите ми
ти само дръж ръката ми,

(не давай да отпадна)
води ме надалеч където е домът ми
където ще ме чакат
онези всичките които аз загубих
и само дръж ръката ми, 

не ме е страх, аз знам
това си ти, 
(не давай да отпадна)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...