5.11.2020 г., 21:10

На майка ми

650 1 0


Аз знам, внезапно ти ще дойдеш
във съня ми
ще ме погалиш и ще знам 
това си ти
душата ще напусне тялото
не ме е страх да тръгна с теб
защото ти държиш ръката ми,

(не давай да отпадна)

по пътя ще се срещнем
с всички спомени
дъждът вали ще скрие той сълзите ми
ти само дръж ръката ми,

(не давай да отпадна)
води ме надалеч където е домът ми
където ще ме чакат
онези всичките които аз загубих
и само дръж ръката ми, 

не ме е страх, аз знам
това си ти, 
(не давай да отпадна)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...