Nov 5, 2020, 9:10 PM

На майка ми

  Poetry » Other
655 1 0


Аз знам, внезапно ти ще дойдеш
във съня ми
ще ме погалиш и ще знам 
това си ти
душата ще напусне тялото
не ме е страх да тръгна с теб
защото ти държиш ръката ми,

(не давай да отпадна)

по пътя ще се срещнем
с всички спомени
дъждът вали ще скрие той сълзите ми
ти само дръж ръката ми,

(не давай да отпадна)
води ме надалеч където е домът ми
където ще ме чакат
онези всичките които аз загубих
и само дръж ръката ми, 

не ме е страх, аз знам
това си ти, 
(не давай да отпадна)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...