На мама 2

10 oct 2015, 20:35

Poesía » Otra

689 0 1

Ти ни чуваш. Усещаме. Знаем.

Но незрим е гласът ти в съня ни.

От далече, там нейде в Безкрая,

ти протягаш към нас топли длани.

И все още си толкова близко,

че те виждаме нощем в тъмата.

Как копнеем и как ни се иска

да ни хванеш за малко ръката.

Да ни кажеш любимите думи,

да докоснем пак твоето рамо.

Без тъга, без сълзи помежду ни

да повтаряме тихичко: „Мамо!”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.