Ти ни чуваш. Усещаме. Знаем.
Но незрим е гласът ти в съня ни.
От далече, там нейде в Безкрая,
ти протягаш към нас топли длани.
И все още си толкова близко,
че те виждаме нощем в тъмата.
Как копнеем и как ни се иска
да ни хванеш за малко ръката.
Да ни кажеш любимите думи,
да докоснем пак твоето рамо.
Без тъга, без сълзи помежду ни
да повтаряме тихичко: „Мамо!”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
