10 окт. 2015 г., 20:35

На мама 2 

  Поэзия » Другая
744 0 1

Ти ни чуваш. Усещаме. Знаем.

Но незрим е гласът ти в съня ни.

От далече, там нейде в Безкрая,

ти протягаш към нас топли длани.

 

И все още си толкова близко,

че те виждаме нощем в тъмата.

Как копнеем и как ни се иска

да ни хванеш за малко ръката.

 

Да ни кажеш любимите думи,

да докоснем пак твоето рамо.

Без тъга, без сълзи помежду ни

да повтаряме тихичко: „Мамо!”

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??