На мама 2
Ти ни чуваш. Усещаме. Знаем.
Но незрим е гласът ти в съня ни.
От далече, там нейде в Безкрая,
ти протягаш към нас топли длани.
И все още си толкова близко,
че те виждаме нощем в тъмата.
Как копнеем и как ни се иска
да ни хванеш за малко ръката.
Да ни кажеш любимите думи,
да докоснем пак твоето рамо.
Без тъга, без сълзи помежду ни
да повтаряме тихичко: „Мамо!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
