21 abr 2008, 16:49

На мечтателите

  Poesía
1.2K 0 11
Съзнанието прави си шега -
мираж създава, образ нереален
и тръгваш да го търсиш по света,
приятелю, орисан със желания.

Откриваш нещо ново всеки път,
надяваш се мечтата, че си срещнал,
но грозно ти се хили пак денят,
разголвайки действителност насреща.

Ти пак вървиш, пак търсиш върхове
и смело браниш детската си вяра,
че ще съзреш в човешкото море
прекрасен бряг - разцъфнал и сияещ.

По-жив те прави твоята мечта,
измислената приказка красива -
стихиен огън в твоята душа
от въздуха, от вятъра се влива.

Съзнаваш, че илюзия градиш,
но нещо в теб не иска да я пусне,
да я забрави. Нощем, щом заспиш,
в съня ти тя безшумно ще се впусне.

На търсене обречен си до гроб,
ще гониш вечно своята фантазия,
но няма на безличието роб
да станеш... Тя ще те опази.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...