21.04.2008 г., 16:49

На мечтателите

1.2K 0 11
Съзнанието прави си шега -
мираж създава, образ нереален
и тръгваш да го търсиш по света,
приятелю, орисан със желания.

Откриваш нещо ново всеки път,
надяваш се мечтата, че си срещнал,
но грозно ти се хили пак денят,
разголвайки действителност насреща.

Ти пак вървиш, пак търсиш върхове
и смело браниш детската си вяра,
че ще съзреш в човешкото море
прекрасен бряг - разцъфнал и сияещ.

По-жив те прави твоята мечта,
измислената приказка красива -
стихиен огън в твоята душа
от въздуха, от вятъра се влива.

Съзнаваш, че илюзия градиш,
но нещо в теб не иска да я пусне,
да я забрави. Нощем, щом заспиш,
в съня ти тя безшумно ще се впусне.

На търсене обречен си до гроб,
ще гониш вечно своята фантазия,
но няма на безличието роб
да станеш... Тя ще те опази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...