На мечтателите
мираж създава, образ нереален
и тръгваш да го търсиш по света,
приятелю, орисан със желания.
Откриваш нещо ново всеки път,
надяваш се мечтата, че си срещнал,
но грозно ти се хили пак денят,
разголвайки действителност насреща.
Ти пак вървиш, пак търсиш върхове
и смело браниш детската си вяра,
че ще съзреш в човешкото море
прекрасен бряг - разцъфнал и сияещ.
По-жив те прави твоята мечта,
измислената приказка красива -
стихиен огън в твоята душа
от въздуха, от вятъра се влива.
Съзнаваш, че илюзия градиш,
но нещо в теб не иска да я пусне,
да я забрави. Нощем, щом заспиш,
в съня ти тя безшумно ще се впусне.
На търсене обречен си до гроб,
ще гониш вечно своята фантазия,
но няма на безличието роб
да станеш... Тя ще те опази.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
