Apr 21, 2008, 4:49 PM

На мечтателите

  Poetry
1.2K 0 11
Съзнанието прави си шега -
мираж създава, образ нереален
и тръгваш да го търсиш по света,
приятелю, орисан със желания.

Откриваш нещо ново всеки път,
надяваш се мечтата, че си срещнал,
но грозно ти се хили пак денят,
разголвайки действителност насреща.

Ти пак вървиш, пак търсиш върхове
и смело браниш детската си вяра,
че ще съзреш в човешкото море
прекрасен бряг - разцъфнал и сияещ.

По-жив те прави твоята мечта,
измислената приказка красива -
стихиен огън в твоята душа
от въздуха, от вятъра се влива.

Съзнаваш, че илюзия градиш,
но нещо в теб не иска да я пусне,
да я забрави. Нощем, щом заспиш,
в съня ти тя безшумно ще се впусне.

На търсене обречен си до гроб,
ще гониш вечно своята фантазия,
но няма на безличието роб
да станеш... Тя ще те опази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...