Apr 21, 2008, 4:49 PM

На мечтателите

  Poetry
1.2K 0 11
Съзнанието прави си шега -
мираж създава, образ нереален
и тръгваш да го търсиш по света,
приятелю, орисан със желания.

Откриваш нещо ново всеки път,
надяваш се мечтата, че си срещнал,
но грозно ти се хили пак денят,
разголвайки действителност насреща.

Ти пак вървиш, пак търсиш върхове
и смело браниш детската си вяра,
че ще съзреш в човешкото море
прекрасен бряг - разцъфнал и сияещ.

По-жив те прави твоята мечта,
измислената приказка красива -
стихиен огън в твоята душа
от въздуха, от вятъра се влива.

Съзнаваш, че илюзия градиш,
но нещо в теб не иска да я пусне,
да я забрави. Нощем, щом заспиш,
в съня ти тя безшумно ще се впусне.

На търсене обречен си до гроб,
ще гониш вечно своята фантазия,
но няма на безличието роб
да станеш... Тя ще те опази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...