19 abr 2009, 22:55

На мен

  Poesía » Otra
851 0 13

 



Не съм красива, нито пък чаровна
и нямам блясъка на филмова звезда.
Не гоня мигове и блянове лъжовни,
накарали ме в миг да полетя.

И не тръпна от изкуствени милувки,
родени в ласките на някой мъж,
усетил топлина във моите прегръдки,
за да измия раните му като дъжд.

Не се вживявам в театрални сцени,
а вярвам в силата на собственото Аз!
Роди ме бурята, от вятър съм зачената
и нося във крилете си южняшка страст!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се вживявам в театрални сцени,
    а вярвам в силата на собственото Аз!

    Поздравявам те и нека винаги (съдържание и форма)сияеш за наша радост в стиховете си!!!
  • Ама каква заслужена шестица ти написах!!! Обаче не ми прави вятър с тази недарвинова теория за вятъра! От много истински материал си зачената и блясъкът ти ме докосна. Той дойде от искреността на поетичното ти послание!
  • Поздравявам те за невероятния ти стих, някак е много истински и се усеща, че си доста откровена
  • Съжалявам!
    Незнам защо се е получило така!
    Благодаря ти, Таня
  • Ето текста:

    Не съм красива, нито пък чаровна
    и нямам блясъка на филмова звезда.
    Не гоня мигове и блянове лъжовни,
    накарали ме в миг да полетя.

    И не тръпна от изкуствени милувки,
    родени в ласките на някой мъж,
    усетил топлина във моите прегръдки,
    за да измия раните му като дъжд.

    Не се вживявам в театрални сцени,
    а вярвам в силата на собственото Аз!
    Роди ме бурята, от вятър съм зачената
    и нося във крилете си южняшка страст!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...