19 abr 2009, 22:55

На мен

  Poesía » Otra
849 0 13

 



Не съм красива, нито пък чаровна
и нямам блясъка на филмова звезда.
Не гоня мигове и блянове лъжовни,
накарали ме в миг да полетя.

И не тръпна от изкуствени милувки,
родени в ласките на някой мъж,
усетил топлина във моите прегръдки,
за да измия раните му като дъжд.

Не се вживявам в театрални сцени,
а вярвам в силата на собственото Аз!
Роди ме бурята, от вятър съм зачената
и нося във крилете си южняшка страст!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се вживявам в театрални сцени,
    а вярвам в силата на собственото Аз!

    Поздравявам те и нека винаги (съдържание и форма)сияеш за наша радост в стиховете си!!!
  • Ама каква заслужена шестица ти написах!!! Обаче не ми прави вятър с тази недарвинова теория за вятъра! От много истински материал си зачената и блясъкът ти ме докосна. Той дойде от искреността на поетичното ти послание!
  • Поздравявам те за невероятния ти стих, някак е много истински и се усеща, че си доста откровена
  • Съжалявам!
    Незнам защо се е получило така!
    Благодаря ти, Таня
  • Ето текста:

    Не съм красива, нито пък чаровна
    и нямам блясъка на филмова звезда.
    Не гоня мигове и блянове лъжовни,
    накарали ме в миг да полетя.

    И не тръпна от изкуствени милувки,
    родени в ласките на някой мъж,
    усетил топлина във моите прегръдки,
    за да измия раните му като дъжд.

    Не се вживявам в театрални сцени,
    а вярвам в силата на собственото Аз!
    Роди ме бурята, от вятър съм зачената
    и нося във крилете си южняшка страст!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...