19.04.2009 г., 22:55

На мен

852 0 13

 



Не съм красива, нито пък чаровна
и нямам блясъка на филмова звезда.
Не гоня мигове и блянове лъжовни,
накарали ме в миг да полетя.

И не тръпна от изкуствени милувки,
родени в ласките на някой мъж,
усетил топлина във моите прегръдки,
за да измия раните му като дъжд.

Не се вживявам в театрални сцени,
а вярвам в силата на собственото Аз!
Роди ме бурята, от вятър съм зачената
и нося във крилете си южняшка страст!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се вживявам в театрални сцени,
    а вярвам в силата на собственото Аз!

    Поздравявам те и нека винаги (съдържание и форма)сияеш за наша радост в стиховете си!!!
  • Ама каква заслужена шестица ти написах!!! Обаче не ми прави вятър с тази недарвинова теория за вятъра! От много истински материал си зачената и блясъкът ти ме докосна. Той дойде от искреността на поетичното ти послание!
  • Поздравявам те за невероятния ти стих, някак е много истински и се усеща, че си доста откровена
  • Съжалявам!
    Незнам защо се е получило така!
    Благодаря ти, Таня
  • Ето текста:

    Не съм красива, нито пък чаровна
    и нямам блясъка на филмова звезда.
    Не гоня мигове и блянове лъжовни,
    накарали ме в миг да полетя.

    И не тръпна от изкуствени милувки,
    родени в ласките на някой мъж,
    усетил топлина във моите прегръдки,
    за да измия раните му като дъжд.

    Не се вживявам в театрални сцени,
    а вярвам в силата на собственото Аз!
    Роди ме бурята, от вятър съм зачената
    и нося във крилете си южняшка страст!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....