19 апр. 2009 г., 22:55

На мен

850 0 13

 



Не съм красива, нито пък чаровна
и нямам блясъка на филмова звезда.
Не гоня мигове и блянове лъжовни,
накарали ме в миг да полетя.

И не тръпна от изкуствени милувки,
родени в ласките на някой мъж,
усетил топлина във моите прегръдки,
за да измия раните му като дъжд.

Не се вживявам в театрални сцени,
а вярвам в силата на собственото Аз!
Роди ме бурята, от вятър съм зачената
и нося във крилете си южняшка страст!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се вживявам в театрални сцени,
    а вярвам в силата на собственото Аз!

    Поздравявам те и нека винаги (съдържание и форма)сияеш за наша радост в стиховете си!!!
  • Ама каква заслужена шестица ти написах!!! Обаче не ми прави вятър с тази недарвинова теория за вятъра! От много истински материал си зачената и блясъкът ти ме докосна. Той дойде от искреността на поетичното ти послание!
  • Поздравявам те за невероятния ти стих, някак е много истински и се усеща, че си доста откровена
  • Съжалявам!
    Незнам защо се е получило така!
    Благодаря ти, Таня
  • Ето текста:

    Не съм красива, нито пък чаровна
    и нямам блясъка на филмова звезда.
    Не гоня мигове и блянове лъжовни,
    накарали ме в миг да полетя.

    И не тръпна от изкуствени милувки,
    родени в ласките на някой мъж,
    усетил топлина във моите прегръдки,
    за да измия раните му като дъжд.

    Не се вживявам в театрални сцени,
    а вярвам в силата на собственото Аз!
    Роди ме бурята, от вятър съм зачената
    и нося във крилете си южняшка страст!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...