radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
25 may 2017, 11:21

На мен остави камъните

1.5K 5 8

 

                                 Твоите очи, страннико, и моите

                                  не виждат едно и също...

                                  Твоите виждат пътя,

                                  моите – камъните!

                                  Твоите виждат огъня,

                                  моите – само пепел.

                                  Твоите виждат изгрев,

                                  моите виждат залез...

                                  Твоите уши, страннико, и моите

                                  не чуват едно и също...

                                  Твоите чуват песен,

                                   моите – само вопъл,

                                   твоите чуват звън,

                                   моите – камбаната.

                                   Твоите чуват стон,

                                   моите чуват крясък!

                                   Твоите рани, страннико, и моите

                                   не болят едно и също!

                                   Твоите болят като живота, 

                                   моят живот е рана!

 

                                   Така че – не спирай при мене, страннико!

                                   Върви си, върви  по пътя...

                                   На мен остави камъните!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0