May 25, 2017, 11:21 AM

На мен остави камъните

1.5K 5 8

 

                                 Твоите очи, страннико, и моите

                                  не виждат едно и също...

                                  Твоите виждат пътя,

                                  моите – камъните!

                                  Твоите виждат огъня,

                                  моите – само пепел.

                                  Твоите виждат изгрев,

                                  моите виждат залез...

                                  Твоите уши, страннико, и моите

                                  не чуват едно и също...

                                  Твоите чуват песен,

                                   моите – само вопъл,

                                   твоите чуват звън,

                                   моите – камбаната.

                                   Твоите чуват стон,

                                   моите чуват крясък!

                                   Твоите рани, страннико, и моите

                                   не болят едно и също!

                                   Твоите болят като живота, 

                                   моят живот е рана!

 

                                   Така че – не спирай при мене, страннико!

                                   Върви си, върви  по пътя...

                                   На мен остави камъните!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...