На мен остави камъните
Твоите очи, страннико, и моите
не виждат едно и също...
Твоите виждат пътя,
моите – камъните!
Твоите виждат огъня,
моите – само пепел.
Твоите виждат изгрев,
моите виждат залез...
Твоите уши, страннико, и моите
не чуват едно и също...
Твоите чуват песен,
моите – само вопъл,
твоите чуват звън,
моите – камбаната.
Твоите чуват стон,
моите чуват крясък!
Твоите рани, страннико, и моите
не болят едно и също!
Твоите болят като живота,
моят живот е рана!
Така че – не спирай при мене, страннико!
Върви си, върви по пътя...
На мен остави камъните!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
