На моето рамо...

Poesía » De amor

1K 0 1

Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...

Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.

Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.

Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.

Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова.

Но ти давам свобода, за да летиш и след време да кацнеш пак

на моето рамо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

любов...и радост и мъка...но без нея няма светлина...
харесвам изящните ти мисли...втъкани в красива поезия...с обич, Бен Ар...

2008-12-05T15:35:43+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0