На моето рамо...

Poesía » De amor

1K 0 1

Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...

Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.

Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.

Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.

Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова.

Но ти давам свобода, за да летиш и след време да кацнеш пак

на моето рамо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

любов...и радост и мъка...но без нея няма светлина...
харесвам изящните ти мисли...втъкани в красива поезия...с обич, Бен Ар...

2008-12-05T15:35:43+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0