На моето рамо...

Poesía » De amor

1K 0 1

Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...

Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.

Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.

Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.

Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова.

Но ти давам свобода, за да летиш и след време да кацнеш пак

на моето рамо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

любов...и радост и мъка...но без нея няма светлина...
харесвам изящните ти мисли...втъкани в красива поезия...с обич, Бен Ар...

2008-12-05T15:35:43+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0