На моето рамо...

Poesía » De amor

1K 0 1

Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...

Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.

Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.

Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.

Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова.

Но ти давам свобода, за да летиш и след време да кацнеш пак

на моето рамо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

любов...и радост и мъка...но без нея няма светлина...
харесвам изящните ти мисли...втъкани в красива поезия...с обич, Бен Ар...

2008-12-05T15:35:43+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0