5 dic 2008, 14:26

На моето рамо...

1K 0 1

      Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...

      Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.

      Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.

      Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.

     Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова.

      Но ти давам свобода, за да летиш и след време да кацнеш пак  

                                             на моето рамо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • любов...и радост и мъка...но без нея няма светлина...
    харесвам изящните ти мисли...втъкани в красива поезия...с обич, Бен Ар...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...