Dec 5, 2008, 2:26 PM

На моето рамо...

  Poetry » Love
1K 0 1

      Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...

      Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.

      Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.

      Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.

     Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова.

      Но ти давам свобода, за да летиш и след време да кацнеш пак  

                                             на моето рамо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

  • любов...и радост и мъка...но без нея няма светлина...
    харесвам изящните ти мисли...втъкани в красива поезия...с обич, Бен Ар...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...