5.12.2008 г., 14:26

На моето рамо...

1K 0 1

      Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...

      Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.

      Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.

      Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.

     Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова.

      Но ти давам свобода, за да летиш и след време да кацнеш пак  

                                             на моето рамо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • любов...и радост и мъка...но без нея няма светлина...
    харесвам изящните ти мисли...втъкани в красива поезия...с обич, Бен Ар...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...