18 dic 2007, 19:50

На моята детска любов...

1.8K 0 19

 

Тогава се познавахме...

Тогава знаехме това,

което сега не знаем.

Тогава бяхме големи,

а сега сме малки.

Сега не знаем това,

което мислим, че знаем...

А тогава знаехме Всичко,

но не знаехме, че това е всичко.

Тогава се познавахме,

а сега просто се търсим

в онова Тогава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е смело и запомнящо се послание към някой албум с незабравими спомени, нещо като капсула на времето. Със сигурност е нещо, което ще е актуално и смислено и след няколко живота...Е, надявам се.Ето, че не само хайку-то може да звучи мъдро, нежно и величествено.Успехи!
  • Умело написано..Прекрасно бих казала!6 от мен!
  • Чудесно!
  • Добра игра с думите!
  • Ех, че хубаво казано и написано!
    оригинално и интересно, много ми хареса.
    с обич за теб и добре дошъл.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...