18 дек. 2007 г., 19:50

На моята детска любов...

1.8K 0 19

 

Тогава се познавахме...

Тогава знаехме това,

което сега не знаем.

Тогава бяхме големи,

а сега сме малки.

Сега не знаем това,

което мислим, че знаем...

А тогава знаехме Всичко,

но не знаехме, че това е всичко.

Тогава се познавахме,

а сега просто се търсим

в онова Тогава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е смело и запомнящо се послание към някой албум с незабравими спомени, нещо като капсула на времето. Със сигурност е нещо, което ще е актуално и смислено и след няколко живота...Е, надявам се.Ето, че не само хайку-то може да звучи мъдро, нежно и величествено.Успехи!
  • Умело написано..Прекрасно бих казала!6 от мен!
  • Чудесно!
  • Добра игра с думите!
  • Ех, че хубаво казано и написано!
    оригинално и интересно, много ми хареса.
    с обич за теб и добре дошъл.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....