18 дек. 2007 г., 19:50

На моята детска любов...

1.8K 0 19

 

Тогава се познавахме...

Тогава знаехме това,

което сега не знаем.

Тогава бяхме големи,

а сега сме малки.

Сега не знаем това,

което мислим, че знаем...

А тогава знаехме Всичко,

но не знаехме, че това е всичко.

Тогава се познавахме,

а сега просто се търсим

в онова Тогава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е смело и запомнящо се послание към някой албум с незабравими спомени, нещо като капсула на времето. Със сигурност е нещо, което ще е актуално и смислено и след няколко живота...Е, надявам се.Ето, че не само хайку-то може да звучи мъдро, нежно и величествено.Успехи!
  • Умело написано..Прекрасно бих казала!6 от мен!
  • Чудесно!
  • Добра игра с думите!
  • Ех, че хубаво казано и написано!
    оригинално и интересно, много ми хареса.
    с обич за теб и добре дошъл.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...