Dec 18, 2007, 7:50 PM

На моята детска любов...

  Poetry » Love
1.8K 0 19

 

Тогава се познавахме...

Тогава знаехме това,

което сега не знаем.

Тогава бяхме големи,

а сега сме малки.

Сега не знаем това,

което мислим, че знаем...

А тогава знаехме Всичко,

но не знаехме, че това е всичко.

Тогава се познавахме,

а сега просто се търсим

в онова Тогава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е смело и запомнящо се послание към някой албум с незабравими спомени, нещо като капсула на времето. Със сигурност е нещо, което ще е актуално и смислено и след няколко живота...Е, надявам се.Ето, че не само хайку-то може да звучи мъдро, нежно и величествено.Успехи!
  • Умело написано..Прекрасно бих казала!6 от мен!
  • Чудесно!
  • Добра игра с думите!
  • Ех, че хубаво казано и написано!
    оригинално и интересно, много ми хареса.
    с обич за теб и добре дошъл.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...