Dec 18, 2007, 7:50 PM

На моята детска любов...

  Poetry » Love
1.8K 0 19

 

Тогава се познавахме...

Тогава знаехме това,

което сега не знаем.

Тогава бяхме големи,

а сега сме малки.

Сега не знаем това,

което мислим, че знаем...

А тогава знаехме Всичко,

но не знаехме, че това е всичко.

Тогава се познавахме,

а сега просто се търсим

в онова Тогава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е смело и запомнящо се послание към някой албум с незабравими спомени, нещо като капсула на времето. Със сигурност е нещо, което ще е актуално и смислено и след няколко живота...Е, надявам се.Ето, че не само хайку-то може да звучи мъдро, нежно и величествено.Успехи!
  • Умело написано..Прекрасно бих казала!6 от мен!
  • Чудесно!
  • Добра игра с думите!
  • Ех, че хубаво казано и написано!
    оригинално и интересно, много ми хареса.
    с обич за теб и добре дошъл.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...