Кiara (Киара) Кiara (Киара)
182
8 abr 2007, 23:35

На надписите всички си отиват

  Poesía
1.1K 0 4
На надписите всички си отиват
със крачки
тежки,
бързи,
огорчени.
Прескачат себе си,
годините
и размислите
пред чашката
и  спомени,
сред пликове с писма,
и телеграми.
(все поводи
с различен цвят
са само дрехите.)
И спъват се,
оплитат,
падат
във мними
камъни и прагове.
Забравили,
че беше скоро,
когато чувствата - 
подобно кофа със боклук - 
в контейнера изпразваха.
На надписите всички си отиват.
Прозрачни сенки
и гротесно достолепие
ръка в ръка,
и зъби, силно стиснати.
Кое по-жалко от това
на общото и твойто лицемерие -
очи притворил,
без гилотина
коленичил,
един живот
във рамки
без стени,
сред синева,
ала без синьо
да живееш?!
Мастилени петна
и сцената е пуста.
Небрежно откъснати цветя,
венци и целофани,
претрупани букети
повяхват в черното
на бели имена,
тъй както мечти
в амбиции
задушаваме.
Край!
Очите ми отказват да прогледнат.
Краката ми не се подгъват.
За филма  не дойдох,
за пиесата също.
Нито за последните думи.
За надписите:
имена,
дати,
шепа пръст,
дърво,
свещи и вино...
На надписите всички си отиват.
Земята се пои
от солта в очите
с години събирана.
А вятърът,
сред корони
на кестени,
в камбанарията стара
простенва.
Снегът във дъжд,
дъжда в слана,
сланата в сняг превръща се,
а надписите все едни и същи са.
Имена,
дати и четири
стръка печал
в листенца от рози,
мълчаливо увехнали.
След надписите има само жал,
покапал восък върху
черния ръкав
и спомен
за един билет,
след гробището перфориран.
 
 
 
 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Много хубав е стиха ти, Киара!!! Поздрави!!!
  • AdvIKAR (Иван Радев)
    AdvIKAR (Иван Радев)
    настръхнал със свити очи препрочитах ... качи се!... потегляме...
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    "След надписите има само жал,
    покапал восък върху
    черния ръкав
    и спомен
    за един билет,
    след гробището перфориран."
    Ех, Киара...
    Прегръщам те мила!
    !!!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Не спирам да се наслаждавам на поезията ти,мила!
    Всяко едно стихо ме хваща за гърлото!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0