8 апр. 2007 г., 23:35

На надписите всички си отиват

1.1K 0 4
На надписите всички си отиват
със крачки
тежки,
бързи,
огорчени.
Прескачат себе си,
годините
и размислите
пред чашката
и  спомени,
сред пликове с писма,
и телеграми.
(все поводи
с различен цвят
са само дрехите.)
И спъват се,
оплитат,
падат
във мними
камъни и прагове.
Забравили,
че беше скоро,
когато чувствата - 
подобно кофа със боклук - 
в контейнера изпразваха.
На надписите всички си отиват.
Прозрачни сенки
и гротесно достолепие
ръка в ръка,
и зъби, силно стиснати.
Кое по-жалко от това
на общото и твойто лицемерие -
очи притворил,
без гилотина
коленичил,
един живот
във рамки
без стени,
сред синева,
ала без синьо
да живееш?!
Мастилени петна
и сцената е пуста.
Небрежно откъснати цветя,
венци и целофани,
претрупани букети
повяхват в черното
на бели имена,
тъй както мечти
в амбиции
задушаваме.
Край!
Очите ми отказват да прогледнат.
Краката ми не се подгъват.
За филма  не дойдох,
за пиесата също.
Нито за последните думи.
За надписите:
имена,
дати,
шепа пръст,
дърво,
свещи и вино...
На надписите всички си отиват.
Земята се пои
от солта в очите
с години събирана.
А вятърът,
сред корони
на кестени,
в камбанарията стара
простенва.
Снегът във дъжд,
дъжда в слана,
сланата в сняг превръща се,
а надписите все едни и същи са.
Имена,
дати и четири
стръка печал
в листенца от рози,
мълчаливо увехнали.
След надписите има само жал,
покапал восък върху
черния ръкав
и спомен
за един билет,
след гробището перфориран.
 
 
 
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав е стиха ти, Киара!!! Поздрави!!!
  • настръхнал със свити очи препрочитах ... качи се!... потегляме...
  • "След надписите има само жал,
    покапал восък върху
    черния ръкав
    и спомен
    за един билет,
    след гробището перфориран."
    Ех, Киара...
    Прегръщам те мила!
    !!!
  • Не спирам да се наслаждавам на поезията ти,мила!
    Всяко едно стихо ме хваща за гърлото!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...