Кiara (Киара) Кiara (Киара)
182
8 апр. 2007 г., 23:35

На надписите всички си отиват

1.1K 0 4
На надписите всички си отиват
със крачки
тежки,
бързи,
огорчени.
Прескачат себе си,
годините
и размислите
пред чашката
и  спомени,
сред пликове с писма,
и телеграми.
(все поводи
с различен цвят
са само дрехите.)
И спъват се,
оплитат,
падат
във мними
камъни и прагове.
Забравили,
че беше скоро,
когато чувствата - 
подобно кофа със боклук - 
в контейнера изпразваха.
На надписите всички си отиват.
Прозрачни сенки
и гротесно достолепие
ръка в ръка,
и зъби, силно стиснати.
Кое по-жалко от това
на общото и твойто лицемерие -
очи притворил,
без гилотина
коленичил,
един живот
във рамки
без стени,
сред синева,
ала без синьо
да живееш?!
Мастилени петна
и сцената е пуста.
Небрежно откъснати цветя,
венци и целофани,
претрупани букети
повяхват в черното
на бели имена,
тъй както мечти
в амбиции
задушаваме.
Край!
Очите ми отказват да прогледнат.
Краката ми не се подгъват.
За филма  не дойдох,
за пиесата също.
Нито за последните думи.
За надписите:
имена,
дати,
шепа пръст,
дърво,
свещи и вино...
На надписите всички си отиват.
Земята се пои
от солта в очите
с години събирана.
А вятърът,
сред корони
на кестени,
в камбанарията стара
простенва.
Снегът във дъжд,
дъжда в слана,
сланата в сняг превръща се,
а надписите все едни и същи са.
Имена,
дати и четири
стръка печал
в листенца от рози,
мълчаливо увехнали.
След надписите има само жал,
покапал восък върху
черния ръкав
и спомен
за един билет,
след гробището перфориран.
 
 
 
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Много хубав е стиха ти, Киара!!! Поздрави!!!
  • AdvIKAR (Иван Радев)
    AdvIKAR (Иван Радев)
    настръхнал със свити очи препрочитах ... качи се!... потегляме...
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    "След надписите има само жал,
    покапал восък върху
    черния ръкав
    и спомен
    за един билет,
    след гробището перфориран."
    Ех, Киара...
    Прегръщам те мила!
    !!!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Не спирам да се наслаждавам на поезията ти,мила!
    Всяко едно стихо ме хваща за гърлото!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0