Кiara (Киара) Кiara (Киара)
182
8.04.2007 г., 23:35

На надписите всички си отиват

1K 0 4
На надписите всички си отиват
със крачки
тежки,
бързи,
огорчени.
Прескачат себе си,
годините
и размислите
пред чашката
и  спомени,
сред пликове с писма,
и телеграми.
(все поводи
с различен цвят
са само дрехите.)
И спъват се,
оплитат,
падат
във мними
камъни и прагове.
Забравили,
че беше скоро,
когато чувствата - 
подобно кофа със боклук - 
в контейнера изпразваха.
На надписите всички си отиват.
Прозрачни сенки
и гротесно достолепие
ръка в ръка,
и зъби, силно стиснати.
Кое по-жалко от това
на общото и твойто лицемерие -
очи притворил,
без гилотина
коленичил,
един живот
във рамки
без стени,
сред синева,
ала без синьо
да живееш?!
Мастилени петна
и сцената е пуста.
Небрежно откъснати цветя,
венци и целофани,
претрупани букети
повяхват в черното
на бели имена,
тъй както мечти
в амбиции
задушаваме.
Край!
Очите ми отказват да прогледнат.
Краката ми не се подгъват.
За филма  не дойдох,
за пиесата също.
Нито за последните думи.
За надписите:
имена,
дати,
шепа пръст,
дърво,
свещи и вино...
На надписите всички си отиват.
Земята се пои
от солта в очите
с години събирана.
А вятърът,
сред корони
на кестени,
в камбанарията стара
простенва.
Снегът във дъжд,
дъжда в слана,
сланата в сняг превръща се,
а надписите все едни и същи са.
Имена,
дати и четири
стръка печал
в листенца от рози,
мълчаливо увехнали.
След надписите има само жал,
покапал восък върху
черния ръкав
и спомен
за един билет,
след гробището перфориран.
 
 
 
 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Много хубав е стиха ти, Киара!!! Поздрави!!!
  • AdvIKAR (Иван Радев)
    AdvIKAR (Иван Радев)
    настръхнал със свити очи препрочитах ... качи се!... потегляме...
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    "След надписите има само жал,
    покапал восък върху
    черния ръкав
    и спомен
    за един билет,
    след гробището перфориран."
    Ех, Киара...
    Прегръщам те мила!
    !!!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Не спирам да се наслаждавам на поезията ти,мила!
    Всяко едно стихо ме хваща за гърлото!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0