8.04.2007 г., 23:35 ч.

На надписите всички си отиват 

  Поезия
932 0 4
На надписите всички си отиват
със крачки
тежки,
бързи,
огорчени.
Прескачат себе си,
годините
и размислите
пред чашката
и  спомени,
сред пликове с писма,
и телеграми.
(все поводи
с различен цвят
са само дрехите.)
И спъват се,
оплитат,
падат
във мними
камъни и прагове.
Забравили,
че беше скоро,
когато чувствата - 
подобно кофа със боклук - 
в контейнера изпразваха.
На надписите всички си отиват.
Прозрачни сенки
и гротесно достолепие
ръка в ръка,
и зъби, силно стиснати.
Кое по-жалко от това
на общото и твойто лицемерие -
очи притворил,
без гилотина
коленичил,
един живот
във рамки
без стени,
сред синева,
ала без синьо
да живееш?!
Мастилени петна
и сцената е пуста.
Небрежно откъснати цветя,
венци и целофани,
претрупани букети
повяхват в черното
на бели имена,
тъй както мечти
в амбиции
задушаваме.
Край!
Очите ми отказват да прогледнат.
Краката ми не се подгъват.
За филма  не дойдох,
за пиесата също.
Нито за последните думи.
За надписите:
имена,
дати,
шепа пръст,
дърво,
свещи и вино...
На надписите всички си отиват.
Земята се пои
от солта в очите
с години събирана.
А вятърът,
сред корони
на кестени,
в камбанарията стара
простенва.
Снегът във дъжд,
дъжда в слана,
сланата в сняг превръща се,
а надписите все едни и същи са.
Имена,
дати и четири
стръка печал
в листенца от рози,
мълчаливо увехнали.
След надписите има само жал,
покапал восък върху
черния ръкав
и спомен
за един билет,
след гробището перфориран.
 
 
 
 
 

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав е стиха ти, Киара!!! Поздрави!!!
  • настръхнал със свити очи препрочитах ... качи се!... потегляме...
  • "След надписите има само жал,
    покапал восък върху
    черния ръкав
    и спомен
    за един билет,
    след гробището перфориран."
    Ех, Киара...
    Прегръщам те мила!
    !!!
  • Не спирам да се наслаждавам на поезията ти,мила!
    Всяко едно стихо ме хваща за гърлото!
Предложения
: ??:??