Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи
на най-древния език
скитат сенки костеливи
от камбанен, зъл светлик.
Реже утрото в очите
с безпощадния си звън
на крилете ми мечтите
и потъвам, стихвам в сън. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse