Измих си ръцете,
без вина – виновен,
а златото, натрупано
с мълчание, тежи.
Спасих си съня,
думите ви – черни врани,
безспир кълваха
светлите ми мисли.
Изтрих ви лицата,
клоуни-артисти,
със маски ангелски
на тъмните души.
Родих си мечта,
наранима, нежна,
да се обичат хората
и в мир да е Света.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados