Измих си ръцете,

                       без вина – виновен,

                       а златото, натрупано

                       с мълчание, тежи.

                       Спасих си съня,

                       думите ви – черни врани,

                       безспир кълваха

                       светлите ми мисли.

                       Изтрих ви лицата,

                       клоуни-артисти,

                       със маски ангелски

                       на тъмните души.

                       Родих си мечта,

                       наранима, нежна,

                       да се обичат хората

                       и в мир да е Света.