2.04.2017 г., 19:59

На "народните"водачи

515 0 0

                       Измих си ръцете,

                       без вина – виновен,

                       а златото, натрупано

                       с мълчание, тежи.

 

                       Спасих си съня,

                       думите ви – черни врани,

                       безспир кълваха

                       светлите ми мисли.

 

                       Изтрих ви лицата,

                       клоуни-артисти,

                       със маски ангелски

                       на тъмните души.

 

                       Родих си мечта,

                       наранима, нежна,

                       да се обичат хората

                       и в мир да е Света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...